Разпространение:

Засявано растение навсякъде у нас.

Описание:

Сем. Устноцветни — Labiatae

Многогодишно тревисто растение с тъмновиолетово, четириръбесто, от основата разклонено стъбло, високо до 50-80 см, и силно развито хоризонтално коренище. Листата са с къси дръжки, кръстовидно срещуположни, сърцевидно яйцевидни, заострени, остро назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли, от двете страни покрити с жлези, които отделят етерично масло. Цветовете са дребни, розови или бледовиолетови, разположени в прешлени в пазвите на връхните листа и събрани на върха на стъблото в класовидни съцветя. Те са с плитко 5-делна и неопадваща виолетова чашка, 5-листно почти правилно фуниевидно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 яйцевидни едносеменни червеяокафяви орехчета. (У нас има 7 вида от рода мента, но за разлика от джоджена те не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна част на ментовото масло и заради който то се цени.)

Използваема част:

Листата, брани в началото на цъфтежа - юли-август. Ментата се жъне сутрин, след вдигане на росата, в тихо и слънчево време, след което листата се обират и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 30°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу, имат парлив, охлаждащ вкус и приятна миризма. Допустима влажност 13%. Опаковатсе в шперплатови каси. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Ментово масло (състои се от ментол до 65% , 1-ментон, алфа-пинен, Р-пинен, 1-лимонен, дипентен, алфа-фе-ландрен, цинеол, пулегон, жасмон и др.), каротин, хесперидин, бетаин, танини, горчиви вещества, оцетна и изовалерианова киселина и др.

Лечебно действие и приложение:

Растението проявява болкоуспокоитглно, противоспастично и дезинфекционно действие, предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове. Употребява се при сърбежи, копривна треска, екземи.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от листата на ментата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Българската народна медицина препоръчва ментата да се употребява още при газове и болки в стомаха и червата, разстройство, бронхиални катари, жлъчни и чернодробни заболявания, виене на свят, безсъние, лош дъх на устата, меланхолия, епилепсия, апоплексия и др. Външно ментовата запарка се препоръчва за жабурене при зъбобол и възпалени венци, за компреси при кожни възпаления, накисната в червено вино в отношение 1:10 - за жабурене и пиене (по 1 супена лъжица) при лош дъх на устата, а отварата с оцет - при стомашни кръвоизливи. Ментовото масло се използва за мазане при хемороиди.

В нашата народна медицина при тези заболявания се употребяват също бласкунът (Mentha pulegium L.) и дивият джоджен (Mentha silvestris L.)